Хуморът от Северозападния/Врачанския регион е много забавен, защото се използват думи от диалектен език, поради което често се нарича северозападен/врачански диалект. Хората във западния край на България имат някои общи диалекти, но има и непознати думи, които се различават между севера и юга, или между северозапада и останалите части в България. Хората в източна България пък имат свои диалекти и произношение и сякаш за тях е по-трудно да разберат згориградския и врачанския диалект и хумор.
Стига толкова общи приказки и нека дадем няколко примера с врачански диалект. Пример от туризма в Згориград и Врачанския край – от къща за гости:
ЦЕНОРАЗПИС НА СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
Добре дошле у назе !
Те го те и ценорасписо като у скобите съм турил пояснениа за по наясно.
ЦЕНОРАСПИС
Спане
У одаята с исглед накъмто барата – два лева на креват. У одаята с исглед накъмто дворо – един и педесе пак на креват. (и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове)
Ядане
Закуска – пържени филий с кисело млеко една паничка. Обет – пържена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно само компота е секогаш.) Вечера – яйцета на очи ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица. Сичко наедно – два и педесе секи ден. (ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари)
Хигиенски нужди
Ако некой му се прикъпе слочайно може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случая претвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица таксата е лев и осемдесе ако търкам язе таксата става на лев и педесе що съм по як. Ако некой си мие забите да си носи паста що у Згориград немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе ебаси. Сапун нема нужда да се носи ние имаме ператен он се не пеняви като грацкия ама отмива добре. Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане става дума за голема нужда (леле а Натка расправа че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено е**
Торизам и други заебавки
Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели е тека само за расодка с придрожвач (язе) – един лев натам и един лев навам става на въпрос за пеша. Ако е с яздене на магаре таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък ебаси. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе. Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) – педесе стотинки сичко ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари ама вие че си се разберете кой ебаси. Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) – осемдесе стотинки. Издойване на крава пак тека – лев и двайсе. Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) – два и педесе за кубик. Копане с малечко мотиче у дворо – един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха). Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе – два и двайсе на рет. Чистене на кочината на прасето Гошко – осемдесе стотинки. Изфъргане на тор от оборо до улицата – лев и четиресе на количка.
Други – наспорет клиенто. (у други олизат Глигорица да ви пее като едете ели язе да ви водим до казано да видите как се пече рикия ели текива неща)
Забелешка Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач ебаси.
Добре дошле у назе!
Опознай селото та да обикнеш градо!
Язе сметам че като туриш едно връз друго неизлиза скъпо ебаси.
Източник: severozapad.org
Врачански диалект – интересни разкази – поредна част
…
Речнико на Баце
За още по-любознателните (не се препоръчва за настоящи ученици от малките класове, защото ще прихванат диалектен език), можем да препоръчаме “Речнико на Баце” – хумористичен тълковен речник на северозападния диалект (и смес от други хумористично представени диалекти), автор Огнян Пищиков. Можете да намерите откъси от “речнико на Баце” в Интернет.
Няколко често използвани думи (за увод):
пустиняк – универсална обида, със силна емоционална натовареност (Напр.: Пустиняк мръсен. Тоа е голем пустиняк.), в произношението се влага злъч, лют червен пипер и змийска отрова.
дзвер – звяр
турим – слагам
сакам – искам
язе – аз, тизе – ти, тоа – този, таа – тази
сиреньето, бидоня, телефоня, коньете – характерна палатализация на „н“, добавяща злъч/знойност на израза.
2 – https://www.youtube.com/watch?v=vRbtRovFsjk
3 – https://www.youtube.com/watch?v=2YYBeg2O_qY
4 – https://www.youtube.com/watch?v=kJJCH4GsEFc
Уставо на Баце
И освен “Речнико на баце”, можете да видите и “Уставо на Баце“:
Уставо на Кръго Баце
Основно правило:
БАЦЕ е всеки – до доказване на противното.
Цел:
Кръго има за цел да популяризира Баце навсекъде по свето, та ако ще и на оня свет.
Кръго е официалната институция на Баце във Вселената.
Общи положения на кръго:
1. Кръго може да бъде къв си сака.
2. Кръго требва да е затворен за да не се изпада от него.
3. Кръго си е кръг, откъдето и да го погледнеш.
4. Кръго може да си променя съдържанието, ако не си променя формата.
5. Кръго има право да съ извърта, кога си сака и как си сака.
6. Кръго не кръжи около никого.
7. Кръго не требва да поддържа връзка с тъпоъгълници, защото от тех не може да стават кръгове.
Членство:
В кръго може да влаза всеки, който сака.
Приемат се и такива дека баш си не сакат. Изключено е обособяването на последните в сектор на кръго или в по-малък кръг.
Права на члено:
1. Члено има право да влиза.
2. Члено има право да има права
3. Члено има право да говори кво си сака и колко си сака. Може й повече, ако почерпи преди това.
4. Всеки член има право да е голем колкото другио.
5. Члено има право да пие, ако може да носи. Има право и да се напива. Кръго е длъжен да го поддържа да не падне. Ако падне, не се признава за изпадане от кръго.
6. Члено има право да не бъде ваден, ако не спазва уставо. Наказанието му го решават другите членове с пълно мнозинство.
7. Члено се е член, откъдето и да го погледнеш.
8. Члено си остава член, докато не откаже да е такъв.
Задължения:
Член единствен: Всички права са и задължения.
Прекратяване на кръго:
Прекратяването на кръго не е възможно.
Прекратяването на кръго ще остави дупка в пространството, която не е сигурно, че ще бъде запълнена от нов кръг. Може да се затапи и от некакъв кекерец, вследствие на което пространството да се затлачи, да се замърси и да замирише.
Забрани:
В кръго е забранено единствено да се забранява.
Изключения:
Кръго нема отваряне.
От него нема излазанье.
Управление:
1. Кръго се управлява като се върти.
2. Въртенето на управлението става всеки месец.
3. Управлението става чрез председател, който се избира за един месец – достатъчен да му се види акъло.
4. Кръго има редовни сбирки всеки път, когато се съберат поне двама членове.
5. Кръго има задължителни сбирки всеки ден, чието число съвпада с числото на месеца.
6. Часът и мястото на заседанието се определят от председателя. Ако няма промени, заседанието се провежда от 18 часа в Артцентър – Враца.
7. След всеко заседание се прави протокол да се види, че нема лабаво.
8. Протоколо се подписва от председатело и подпечатва с официалнио печат.
9. Печато е кръгъл и на него пише КРЪГО БАЦЕ. Около вътрешната линия на кръго е поставен девизо: Нема излазанье, баце!
Вицове
Врачански комплимент:
– Убава ли съм?
– Нищо ти нема!
Вашите коментари са добре дошли!
Коментари на посетителите ще бъдат взимани под внимание и може да бъде коригиран настоящия “ценораспис” и “други заебавки”!
One Comment
Leave a Reply