Няма точни сведения за основаването на село Згориград, но според най-правдоподобната версия – селото е било част от старинния град Вратица, сегашен град Враца.

За селото се споменава в лист от ръкописен апостол от XVI век: “Да се знае коги повезах аз грени Йован, коги повезах сий Апостол от село Згориград у Враца у горната махала, та беше поп Стоян, та плати Петоко Атанас/ов/ това лето брату.”

В средновекоевието, поминъкът на болшинството хора в селото е бил предимно скотовъдство. Други са се препитавали със земеделие, а по поречието на реката е имало много воденици.

Много преди това, основната дейност в селото е била рударството. Намерени са останки от медна брадва копач, датираща от 4 хил. г. преди Христа. Намерени са също бронзови брадви, рударски инструменти от железо и медни византийски монети от 12 век (в стари галерии на мина “Плакалница”).

Згориград – История след 1900г.

През 1902 г. гръцкият предприемач Мавро Кордато, руски поданик, жител на Цариград, с 12 души миньори – черногорци и италианци, започва работа в откупения от него район на рудник „Плакалница“, с което след дълъг период от време се подновява рудодобивът.

Това силно променя поминъка и начина на живот на жителите на Згориград. От земеделско-скотовъдно селище то се превръща в миньорско работническо село и тази промяна пряко се отразява в бита на днешните му жители.

Згориград 1966 – производствена катастрофа от 1966 година

На 1 май 1966 г. преди обяд, дигата на хвостохранилището на мина “Плакалница” във Врачанския балкан се къса и село Згориград и крайните квартали на Враца (гъсто населения квартал “Кемера”) са залети от 450 000 кубически метри лава-подобна смес – “кал, тиня и вода”, съдържаща отровни химически елементи (тежки метали, цианиди), вкл. камъни и дървета, които повлича по пътя си. Калта изминава 7 километра и достига до площада в центъра на Враца, където малко по-рано е приключила манифестацията за Деня на труда 1-ви май.

История на село Згориград - История на село ЗгориградМестните наричат трагедията: наводнение, инцидент, катастрофа, потоп, трагедия, бедствие, стихия. Наподобява на цунами, но се разстила като лава. В първите часове и дни след бедствието, сред оцелелите хора в Згориград е царяла паника и тревога за изчезналите им роднини и близки.

Официално, тогавашната комунистическа власт, оповестява само за 100-ина загинали, но по-късно става ясно, че жертвите на инцидента са над 500 (има сведения за 118 обезобразени до неузнаваемост трупове, от които 4 на деца), ранените 2000, разрушени са над 150 къщи, 300 семейства остават без дом, а покривите на 1000 къщи са отнесени от стихията. Данните са неофициални, от различни източници.

Мина Плакалница / Рудник Седмочисленици

005 - История на село ЗгориградПървите сведения относно мината датират още преди десетки векове. Промишлената експлоатация на рудника започва през 1902 г. (от чужденци). Три години по-късно е построена въжена линия за превоз на добития от мината материал до ЖП гара Елисейна.

Оловно-цинкова фабрика „Мир“ към рудник „Седмочисленици“ е името на фабриката, избрано на работническо събрание през 1957г. Мир е наследник на рудниците Плакалница и Седмочисленици, работещи от началото на 20 век.

През 1959 година е изградена флотационна фабрика непосредствено до главната галерия на рудника, на планинския склон. Във фабриката се разделят различните елементи и се обогатява цинкът/оловото чрез флотация. Според сведения, във фабриката също се е обогатявал уран, който в природата се добива заедно с цинк и олово.

Флотацията е един от най-разпространените методи за разделяне на смеси, използвайки повърхностното напрежение на водата. Методът се основава на разликите в химическите свойства на частиците – някои се омокрят изцяло от водата, а други – не.

Флотационният процес се предхожда от ситното смилане на добитите материали. Смилането се осъществява чрез воденици – първо без вода, а след това с добавянето на голямо количество вода. В резултат на смилането, материалът се раздробява на ситни частици. Така получената мътна вода се изпраща до флотационните басейни.

Във флотационния басейн се инжектира постепенно въздух до получаването на гъста пяна, добавят се и подходящи емулсатори. Така частиците, които са останали сухи, се свързват с мехурите на пяната и се изкачват на повърхността. Именно това са и минералите с търговско предназначение, които по този начин биват обогатени. Частиците, които не са подложени на обогатителния процес (т.н. отпадъци), остават напоени и падат на дъното на камерата.
Остатъчният материал след флотацията (т.е. утаечната маса), се отвежда чрез тръби до хвостохранилищата.

Рудниците са затворени през 1996г., но остават известни със самородното си олово, достигащо съдържание 90% в рудата.

Хвостохранилището на Згориград

006 - История на село ЗгориградХвостохранилището към мина Плакалница е построено в долина на един от склоновете над село Згориград. Неговата цел е преработка и съхранение на отпадъчните материали, съдържащи тежки химически елементи в тях (кал и вода). Тези отпадъци/утайки са извозвани до депото с помощта на въжена линия дълга няколко километра.

Реката, която минава в дъното на долината, е изкуствено отклонена на височината на хвостохранилището (за да го заобикаля). Освен това е изградено и съоръжение за събиране на изворните води, произлизащи от склона на върха на депото за отпадъци, с цел водата да не влиза в хранилището.

Местоположението на това хвостохранилище съвпада с началото на сегашната врачанска/згориградска екопътека към водопад Боров Камък.

Хвостохранилището е изградено с преграждане на долината с бент/стена. Стена, изградена от насипи. Насипът най-вероятно е издигнат от пясъчните почви, получени след преработката на отпадъците от мината. Най-вероятно депото е построено по метода „срещу течението”.

Хвостохранилището на оловно-цинковата фабрика „Мир“ към рудник „Седмочисленици“ край Згориград е изградено през 1960 г. като временно. Но както повечето „временни“ неща, които се трансформират във постоянни…, през 1961 г. управниците решават, че експлоатацията му може да се удължи и дори решават да се увеличи обемът му. Проектът е представен като “рационализация”, след което определени хора получават премии за това си решение, с което се пестят средства и се спомага дейността.

През 1964 г. „златната мина“ отново е разработена и е предложено ново „рационализаторско предложение“, с което хвостохранилището отново е разширено – с явни, груби и впоследствие оказали се фатални грешки.

За събирането на пречистените води са построени бетонни тръбопроводи, намиращи се в дъното на долината, в основата на хвостохранилището за връзка с водоотточните кули. През 1966 година насипът е висок около 60-70м.

До ден днешен можем да видим съоръженията за изворните води; стената, построена за отклоняването на реката; водоотточните кули и част от отточните тръби, а до тях се забелязват и купищата кал останали в огромни количества. Вижда се и постаментът, напомнящ минната дейност и хвостохранилището.

Предистория на трагедията Згориград 1966

Една година преди инцидента в Згориград, хвостохранилището е проучено от руският професор Павел (Димитриевич) Евдокимов от института „Б. С. Венелиев“ в Ленинград, по покана на председателя на Комитета по химия и металургия Георги Петров.

На 1 юни 1965 г. Евдокимов посещава хвостохранилището край Враца и Згориград. Веднага след проверката професор Евдокимов изпраща докладна записка, в която дава тревожна оценка за състоянието на хвостохранилището:

„Хвостохранилището ме разтревожи. От хидротехническа гледна точка състоянието е във фаза на стихийно бедствие. Метеорологичните условия се определят в този район като дъждовни през пролетния сезон. С настъпването на пролетта следващата година ще започнат да прииждат отточни води – най-голямата опасност за хвостохранилището. Стената е неустойчива и няма да издържи на натиска на вода и хвост. Тя не е съобразена с капацитета на хвостохранилището. В края на април и началото на май 1966 г. може да се очаква катастрофа, свързана с човешки жертви и големи щети. Препоръчвам ви веднага, още сега, да започнете евакуирането на жителите на Згориград и да вземете мерки за укрепване на стената. Допълнително ще се запозная с метеорологичните условия тук в последните години и ще ви изпратя окончателно писмено заключение за изводите и препоръките. Веднага обаче, още сега ви заявявам, че около 1 май 1966 г. ви очаква голяма катастрофа!“.

В докладната записка е подчертана нестабилността на съоръжението, описани са пукнатините върху низовия откос на стената, които доказват свличане.

Управниците на мината не обръщат внимание на мнението на професора и не предприемат мерки в периода до трагичния ден. Вместо това, те покриват доклада…

Няколко дни преди инцидента, след проливни дъждове, съответните ръководители решават да отложат всички ремонтни дейности, които ще костват пари, за след 1-ви май – денят на труда, честван от комунистическия режим.

Трагедия Згориград 1966 – рухване на стената на хвостохранилището

История на село Згориград - История на село ЗгориградВ трагичния ден, след 3-5 дни постоянни валежи от дъжд, стената на хвостохранилището не издържа на пиковото натоварване и рухва. Денят е 1 май 1996г., около 11:15-11:25ч. Освобождават се огромни количества кал и вода (450 хиляди куб.м), които се стичат по склоновете на планината в посока село Згориград и отнасят всичко и всички по пътя си – хора, добитък, животни, къщи, дървета, камъни. Вълните са високи над 3 метра и изминават общо 7км разстояние по долината.

История на село Згориград - История на село ЗгориградКалната стихия се разстила като лава, разрушава голяма част от къщите в село Згориград и достига до град Враца. Площадът на града се покрива с 20 сантиметра слой тиня и кал.

По време на трагедията, много от жителите на село Згориград и крайните квартали на Враца, до прохода Вратцата, са били на площада в град Враца, за да присъстват на организираните задължителни тържествени манифестации. Манифестациите тъкмо са завършили преди минути. Този факт е спасил тези хора, тъй като в друг ден и час, те биха били в домовете си в Згориград и кварталите във Враца, намиращи се край Вратцата.

Неизвестен и до днес миньор, който слизал от Балкана с мотора си, успява да предупреди много хора покрай реката. С пълно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко. Чулите го хукват по сипеите и така оцеляват. Миньорът застига пред Враца автобус с ученици, спира го и заедно с шофьора юрват децата към близките скали, докато отдолу преминавала с тътен калната вода. За него разказва пенсионерът Илия Борисов.

Пуснат в отпуск (заради празника) затворник спасил шестима от гибел. Осъденият Димитър Георгиев тъкмо минавал по моста над затвора, когато видял връхлитащата стихия. Отсреща спокойно се движели мъж, дете и две жени, които не забелязвали талазите. Когато Димитър започнал да им крещи да бягат, хората хукнали и се отървали за секунди от влачещата всичко по пътя си вълна. Затворникът успял да спре с ръкомахания и камион, който се движел в посока към моста. Шофьорът и двамата му спътници скочили и се изкатерили на близкия склон. Когато обаче отпускарят помислил и за себе си, стихията вече го влачела с бясна сила. Мъжът успял да се измъкне чак след 2 км, като се заплел в клоните на залято високо дърво.

Реакция на властите (комунистическия режим)

По това време България е под комунистически режим. Властите се опитват да скрият новината за тази трагедия и засекретяват случая, за да не помрачават “празника на труда”. Хората извън Враца постепенно разбират за случилото се “от ухо на ухо”. Държавната милиция дори минава и проверява всяка къща от местността, а всички снимки на това бедствие са конфискувани. Лентите със снимките биват унищожавани. В оскъдните статии за случилото се, властта обяснявала, че се справя с последствията от бедствието и че близките ще получат обезщетения.

Враца е обхваната от страх и паника. Хората тичали обезумели към района около реката да търсят изчезналите си близки. Струпването им плаши партийните ръководители и те нареждат на милицията да се намеси и да въдвори ред. Войската от местните военни поделения се включва в почистването и в търсенето на телата още на 1 май.

Тодор Живков огледал района от хеликоптер, ден след трагедията, и по телефона разпоредил какво да прави сформираната комисия.

Спасителните операции и събирането на жертвите продължават няколко седмици като в тях се включват и хеликоптери. Откритите трупове са закарани на футболния стадион в град Враца, където са измивани с маркучи, за да могат да бъдат разпознати. Очевидци твърдят, че на стадиона е имало над 400 загинали, чието разпознаване било изключително трудно. На висока поляна над Згориград, с хеликоптери са извозвани жертвите от селото, за да бъдат погребани.

Труповете на домашни животни и добитък започват да издават непоносима миризма и заради опасността от епидемия се мобилизират всички медици в района, целия персонал на ХЕИ и войници.

Официално е оповестено, че броят на жертвите е само 107 – 34 жители на Згориград, двама гости на селото и 71 човека във Враца. Много време след трагедията съобщават за 118 загинали и над хиляда останали без покрив над главата си. Истината обаче се оказва друга…

Обезщетенията са по около 1000 лева на човешки живот и допълнително за къщите. Общата сума е 1 млн. и 160 хиляди лева за всички пострадали – за жертвите и за къщи. За справка – по това време средноструващ автомобил е с цена около 6000 лева, а къща – около 1000-1500лв.

Във Враца са построени няколко панелни блока, които носят символичните имена „Май 1”, „Май 2” и „Май 3”. Тези сгради са за временно настаняване на оцелелите бездомници.

Реални данни за трагедията, снимки и видео

История на село Згориград - История на село ЗгориградДействителният брой жертви е над 500 човека (много хора умират в следващите дни от натравяне, от погълнатите отровни химикали, въпреки че някои са откарани с хеликоптери в София), ранените са над 2000, засегнатите семейства са 576. Умират много домашни животни и добитък. Общо 156 са разрушените къщи, напълно унищожена е и зоологическата градина във Враца.

Както се вижда от статистиката впоследствие, във Враца и Згориград са издадени над 500 смъртни акта. В трагичния отчет обаче не са включени 12 деца, които си играели близо до реката и изчезнали безследно. Удавилите се или загинали в стихията хора са открити след няколко дни на 40 км от Враца, по поречието на реката.

Можете да видите няколко снимки от инцидента от блога на архиватора.

Учителят Веско Лазаров, заедно със свой приятел, тайно заснемат ужасът на хората в първите часове на трагедията. Техните снимки виждат бял свят едва десетилетия след наводнението, след падането на комунистическия режим.

Видео:

Снимки (автори неизвестни – от интернет):

Катастрофата в село Згориград е най-жестоката и смъртоносна трагедия в целия свят, свързана с разрушаването на минни хвостохранилища.

Подобни инциденти по Света

Подобна трагедия (инцидент) се случва почти 20 години по-късно в Италия. На 19 юли 1985г., в долината “Става” (Stava), община “Тезеро” (Tesero), 286 души загиват при скъсване на стената на хвостохранилището на мина за флуорит “Prestavel”, от което се изливат 180 хил. куб. м “кал, тиня и вода”, които достигат до 4.2км от мината. Създадена е Фондация Става 1985. Фондацията е изработила и поддържа уеб сайт с информация, където можете да прочетете много информация за идентичната ситуация (инцидент, катастрофа) и какви мерки са предприети, за да се помни и да не се допуска подобна катастрофа в бъдеще.

На 1 май 2006 година е отбелязана 40 годишнина от катастрофата. В този ден тържествено е открита еко-пътека „Тезеро” в планината разположена над Згориград и Враца. Тази екопътека е символ на побратимяването между Става и Згориград, изградено с помощта на общините Згориград и Тезеро и на Фондацията „Става 1985 Онлус”.

Пътеката „Тезеро” разкрива панорамен маршрут с гледка към разрушеното хвостохранилище. Няколко табели по пътя (написани на български, английски и италиански) напомнят на туристите за случилото се и разказват за аналогията между трагедиите на Згориград и Става.

През 2015г., кметът на Згориград Асен Петров казва: Имаме побратимяване и според него площада в Згориград се казва „Тезеро”, а в Италия – в град Тезеро има площад на име „Згориград”.

Причини за рухването на стената на хвостохранилището

Предполага се, че причините за това нещастие са следствие от проливните дъждове и сривът на канала за отклоняването на реката, построен на върха на хвостохранилището. Предполага се също, че сривът на дигата се дължи и на проникването на вода, произлизаща от вътрешността на депото за отпадъци. А може би и двете заедно.

Разследване, виновни и наказания

На 1 май 1966г. председателят на КДС (Комисия Държавна Сигурност) Ангел Солаков е известен: станало е страшно произшествие във Враца – стената на хвостохранилището край Згориград се скъсва и огромни маси от утайката заливат града. Той изпраща дежурна кола до дома на началника на следствения отдел Тодор Радулов и същият отлита с хеликоптера на министерството, като каца на стадиона на Враца.

Онова, което вижда, ще носи в сърцето си до края на дните си – отчаяни хора напират да разпознаят труповете, майки оплакват деца, жени – съпрузите си… Селото откъм хвостохранилището е пометено. Където е имало къщи, царува сиво-черна тиня. Тук-там – руини от къщи.

Работник, проправящ канавка, обяснява на Радулов, че от два дни вали и поточетата навлизат в хвостохранилището… И той, бидейки наясно, че няма нищо по-опасно от смесването на водата с хвоста и проникването на тази каша в основите, е сигнализирал висшестоящите. Техническият ръководител на обекта Кирил (Ананиев) Лилов е бил категоричен: „Няма страшно, но ти прави канавка…“.

На другия ден, на 1 май, утайката си прави място и пропада. Работникът настоява пред Лилов да се вземат мерки. Той пристига в 9.30 ч., гледа, гледа и пак заявява: „Няма страшно, копай с лопатата“! И отпрашва за града, нямайки търпение манифестацията да свърши.

Не можем да разкажем всичко, на което става свидетел Радулов. Старец държи малка внучка край дънер и плаче – стихията вече е погребала сина и снаха му. Той е успял да грабне двете си невръстни внучета, но стихията измъкнала от едната му ръка момченцето…

Шест месеца продължава войната на Тодор Радулов и следователите от екипа му да разкрият виновните за трагедията. Те са атакувани отвсякъде. Лавинообразно нарастват заканите и намесата в работата им. Но Радулов, който дори в ония години е независим мъж, довежда нещата до решение за подвеждане под отговорност на главния инженер на управление „Цветна металургия и рудодобив” Иван Чолаков, на главния инженер на обекта Коста Гърков, на началника на рудника Краю Сираков и познатия ни вече Кирил (Ананиев) Лилов.

„Колкото по-дълбоко навлизахме в изясняването на истината, толкова повече се разгаряха страстите в ръководството на Комитета по химия и металургия. Оспорваше се компетентността и обективността на следователите…“ – споделя началникът на следствието.

Екипът на Радулов започва да изпитва съмнения дали ще доведе нещата докрай. Чолаков, Гръков и Сираков вадят връзки по висшите етажи на властта. Стига се до заповед 21 на Министерския съвет от 18 октомври за назначаване на правителствена комисия за всестранно (?!), техническо и теоретическо разследване на случилото се. Целта прозира: да се обори заключението на следователите и причините да се отнесат към природни фактори (случайност). Като експерти са определени учени титладжии, които са едни от тези, дето са определили мястото на хвостохранилището…

А вече няма съмнение във вината на привлечените под отговорност. Но шарлатаните пускат в ход нова връзка и стигат до заместник главния прокурор генерал Капитанов, който обаче храбро застава на страната на Радулов.

Констатациите и предупрежденията на проф. Евдокимов се крият в миша дупка, докато ножът на именития следовател не стига до кокала. За всеки случай той адресира писмено искане до Генералната прокуратура на СССР да му се изпрати по специален куриер заверен подпис от института в Ленинград за заключението на професора.

Висши инстанции се опитват да окажат натиск върху Ангел Солаков, но той като един нов Соломон заявява: Радулов ми е подчинен само административно, но по закон, по следствените дела е подчинен на прокуратурата.

Присъдите са произнесени през април 1967 г. Осъдените са признати за виновни по престъпление от немарливост и некомпетентност.

Чолаков и Гърков получават по 12 години затвор, Кирил (Ананиев) Лилов – 10. Краю Сираков – само 4!

Днес, след трагедията от 1966г.

История на село Згориград - История на село ЗгориградДнес, след трагедията от 1966г., малко са хората извън Згориград или Враца, които знаят и разказват за страшните и апокалиптични събития за селото. Големи тълпи от хора се изкачват към приказния водопад Боров камък, но малко от тях осъзнават, че върху някогашното хвостохранилище цъфти акациева гора, а край останките на водоотточните кули пасат коне.

И днес край Вратцата огромен многотонен скален монолит (парче скала) лежи непоклатим в коритото на река Лева. Очевидците твърдят, че стихията на 1 май 1966 г. го е влачила и подмятала няколко километра.

История на село Згориград - История на село ЗгориградБившето хвостохранилище продължава да създава проблеми и да напомня за трагедията и днес. Почти не съществува, но при проливни дъждове, водата го отмива, влива се в реката и тя побелява леко.

В двора на църквата в центъра на Згориград е поставен преди няколко години паметник на загиналите от страшното наводнение.

Згориград – История след 2000г.

През 2002г., окончателно спира замърсяващият завод за химикали Химко-Враца, а малко преди това – през 1996г. е спряла работата в рудника в Згориград. Това проправя път за развитие на туризъм в региона и в следващите 10 години Враца и “природен парк Врачански Балкан” се утвърждават като редовна туристическа дестинация за организирани групи и индивидуални туристи.

Природата и планината все още предлагат отлични възможности за инвестиции в туризма – летен и зимен, през всички сезони.

Кратък URL: https://sgorigrad.com/history
 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *